......По времето на "тато"......"какво означава времето на tattoo". Смея се и казвам, "може и така да се приеме, защото по това време бяхме добре татуирали - в душите! "Татуировките ни са все красиви думи:"РАВНОПРАВИЕ","СВЕТЛО БЪДЕЩЕ"...внушавани ни години наред и макар изпразнени от всякакво съдържание попили в съзнанието ни в блажено очакване.

"Тато" е прозвището на човека, който бе окупирал съвестта ни...Никой не смееше да се изказва различно от него макар в мислите си да не бе съгласен с неговите решения, единодушно одобрени от Съвета-подвластен нему ........."Тато" от своя страна бе подвластен на Големият Съвет, който се подвизаваше в една огромна и неуютна страна. В Съвета на "Тато" Големият Съвет бе подставил хора следящи дали правилно изпълнява разпорежданията им. "Тато" имаше високо мнение за собствената си особа. Дълбоко в себе си той се смяташе за талантлив и незаменим, поради тази причина не търпящ конкуренция! Ненавиждащ своите резервни варианти подставени от Големият Съвет в мислите си той ехидно ги наричаше "блюдолизци". "Властта не е за сульо и пульо" си казваше той и изпълняваше усърдно "директивите"...

В стремежа си да угоди на Големият Съвет "Тато" проявяваше езуитска изобретателност, откривайки нови начини за отнемане на свободите на своите сънародници.За целта бе създал специални поделения поддържници, грижливо избрани по физически и духовни качества: изключително почти рентгеново зрение, слух остър като на самоук чалгаджия и ленива мисловна дейност.

Тези блюстители на "сигурноста" чуваха и най-тихото шушукане, улавяйки думи подхвърляни по адрес на власта от големи разстояния. Те виждаха и можеха да отсеят всеки, който мислеше различно дори в тълпата на кирковския пазар! Работното им време минаваше бързо и неусетно и се отчиташе не в часове, а в "чашки". Предпочитаха да прекарат 8-те часа на "фелта", баровете и кафенетата им бяха нещо като канцелария...Пиеха каквото си пожелаят ГРАТИС, защото барманите получаваха разрешение за работа само с тяхно одобрение. Така на края на работният ден опиянени от "работа", тръгвайки си предаваха щафетата на барманите.... Освен барманите те си имаха информатори и сред клиентите, които им служиха по различни причини"кой, защото е хванат в едно или друго противозаконно действие, кой защото е получил една или друга синекурна службица по тяхна препоръка... Така всички ние се бяхме превърнали в стадо лицемери мислещи едно, а говорещи друго....