адрес: София, кв.Красно село, ул. Хубча № 8 офис А-1
GSM : 0882 260 330 ЕИК: 176 548 203, web: dzgd.eu , е-мейл: d.z.g.d@abv.bg

Всеобщото избирателно право задължително трябва да е обвързано с всеобщо задължение и отговорност. Правата неразривно са свързани със задълженията. При тоталитарните властови системи властта и правата са монистични.В природата обаче дуализмът е основен и основополагащ закон при управлението на каквито и да било природни системи. Човешкият организъм като венец на организираната природа ни дава пример за това .Всичко е дублирано - два крака, две очи, две ръце. Командните и жизнено функционалните органи също са двойни - един мозък с две полукълба, едно сърце с две камери, един бял дроб с две части. Въобще всичко това е еманация на основния закон на демократичното управление. В истински демократичната държава не трябва да има властови връх, който да се заема от един субект. Било то една личност или една група от хора. Всичко това се налага заради вграденият от природата властови контрол, властова отрицателна обратна връзка. И всичко това е подчинено на основен природен закон.

Сила без контрол е бедствие.

Въпросът за контрола е неразривно изискване на избирателната система и отговаря на основния природен закон за дуализма като взаимно проникнали противоположности. Противоположностите не само трябва да съществуват, не само са условие за всяко развитие, но те трябва взаимно да се проникват, като заменят многовековното разбиране на борбата като противопоставяне, с разбирането на борбата като взаимно проникване. Разбирането за единството на противоположностите като сплав от взаимно проникнали елементи, целяща запазването и развитието на тяхната различност и различимост е венецът на дуалноста, създаден от природата като основа на нейното съществуване. 
В своето многовековно развитие човечеството е изминало следния властови път, докато достигне до правилната властова конструкция, опряна на модела на мозъка като съвършена проява на дуалността - управляващ орган даден ни от природата и най-съвършена проява на дуалността при властовите управленски процеси.
В цялата история на света, до наши дни включително, делегирането на властта е било монистично и природният закон на дуалността е бил пренебрегван. В резултат е бил нарушен другият основен закон ,Закона за равновесието. И като краен резултат повече от петнадесет хиляди години, човечеството не може да открие подсказания му от природата начин за делегиране на властта, съобразен със законите на дуалността, равновесието и баланса.
Първият метод за предаването и концентрацията на властта в ръцете на една личност е наследствеността. В продължение на почти десет хиляди години властта е било съсредоточена в ръцете на един човек и се е предавала по наследство от поколение на поколение. 
Същността на Ренесанса не се състои толкова в проявлението му в изкуството, както традиционно се възприема, а в това, че за пръв път в света властта не се предава по наследство, а е създаден механизъм една група от хора да избират кому да предадат властта - Венецианската република.
Недостатъците на наследствената власт се крият в нейната антиприродна същност. С цел съхраняване на властта в ръцете на един род се стига до кръвосмешение, в резултат на което се раждат непълноценни, а в болшинството случай и напълно неподходящи, както в умствено, така и във функционално отношение овластени наследници, които довеждат както историята прецизно документира до методичен и системен крах на властовата фамилия и целия властови строй.
Следващата система за определяне на властовия връх е изборът от определен кръг от хора, който кръг от хора е изолиран от обществото. Най характерните примери са: 1. изборът на папа и 2. Изборът на Дожа във Венецианската република от един тесен кръг привилигировани хора -300 до 500 души, които с времето стесняват кръга на избора на дож само измежду себе си и с това слагат началото на края на най-процъфтяващата за времето си държава.
Този кръг от хора обаче се е изолирал от обществото, самозатворил се е и се е капсулирал. В резултат властта е концентрирана вече не само в ръцете на един човек, а на една група от хора, наречени олигархия. Властта се е трансформирала от еденична в олигархична, в екстрактивна. В резултат на това Венеция, която е владеела целия средиземноморски район и в своя разцвет е била икономически, търговски и културен център на света се е сринала до днешното си състояние на исторически музей .
Следва Републиканската форма на управление.
Ако се направи Република, при която по един или друг процедурен начин държавния глава се избира до живот, както беше при социализма, то този държавен глава води егоистична, силова политика, в резултат на което извращава републиканското управление в управление чрез непотизъм и в края на краищата връща феодалния, централизиран, тоталитарен начин на управление, концентриращ отново цялата власт в едни ръце. 
Ако се направи Република със сменящ се на 5 или 10 години държавен глава не се осигурява стабилност в ръководството на държавата, насочено към процъфтяване и прогрес, защото на практика не се правят големи, надхвърлящи човешкият живот планове и перспективи, а се работи и планира само рамките на мандата. Хоризонтът на планирането се свежда до хоризонта на мандата. А ако този Държавен глава не покрива високите изисквания на властовата позиция, прояви слаб характер, вродена глупост и манипулируемост, то той би могъл само да представлява властта, а други хора от негово име да ръководят правителството и държавата, създавайки по този начин властовата практика на задкулисието. Следващият етап от властовата еволюция на човечеството е създаването на Република, в която шепа фамилии държат юздите в ръцете си и те избират слаб Държавен глава, за да могат самите те да оказват ръководно влияние.
Еволюцията в управлението на държавата продължава със следващия модел на управление, който е: Народът да избира пряко най-високата властова фигура в държавата. Големият недостатък е, че чрез пари, реклама, влияние и обвързаности начело на държавата може да се избере някой пълен глупак, който да доведе до катастрофа както държавата, така и цялото общество.
Защо? Защо е възможно всичко това? 
Отговорът е прост, ясен и очевиден. Защото при всички системи за делегиране на властта, изпробвани досега в дълъг исторически период от време, човечеството никога не е осъзнавало да постави въпроса за локалния и глобален ежедневен контрол над функционирането на всички нива на всички възможни власти. Всеобщият и локален контрол при функционирането на властовите нива до върха, изграден като единна система. Управление без контрол неизбежно се превръща в издевателство над държавата, народа и личността. Единственото нещо, което може да прави безконтролната власт е да генерира хаос, субективизъм, ненаситна меркантилност, егоизъм и в края на краищата да се превръща в непреодолима спирачка и препятствие в развитието на обществото и държавата. Ако все пак, в някакъв кратък исторически период от време въпреки всичко, то е генерирало някакъв прогрес и бурно развитие, то това е ставало стихийно, неуправляемо и накрая всяко стихийно развиващо се общество е завършвало с грандиозна финансова, икономическа или морална криза, война или революция. Управляваща система, основана на единен връх, хаос и безконтролност на властта винаги е натрупвала страхотно социално напрежение, което неминуемо е избивало като изригнал вулкан и е помитало несправедливия обществен строй, изграден в противоречие и срещу изискванията на природните закони.
Вече петнадесет хиляди години човечеството век след век се уверява че:

власт без контрол е издевателство 
над държавата, народа и личността.

И въпреки това не поумнява и не въвежда системния обществен контрол при оперативното функциониране на своите управленски системи, плащайки данък на традиции, подражателство или социални скруполи.
За пръв път в еволюцията на властовите управленски системи на света, Американската конституция-първата истински демократична Конституция на човечеството, поставя въпроса за всеобщия контрол като баланс на всеобщото избирателно право. Първата демократична конституция в света успява рационално, чрез разделението на властите да въведе, наложи, гарантира и защити институционалния системен контрол,
над всяка една от властите от другите две власти 
Бащите на Американската Конституция са разбрали, че ако на една властова институция и се осигури независимост, без да и е осигурен троен контрол, то тази институция в най-скоро време ще започне да генерира корупция и в края на краищата ще доведе до взривяване на обществото и реставрацията на тоталитерната форма на управление. Американската конституция, за пръв път в света, публично демонстрира най-важната основа на гаранцията за невъзвратимостта на демократичното устройство на обществото в бъдещето – контролът над властовите институции.За пръв път въвежда принципа за тройния контрол над всяка властова институция в държавата. И самата конструкция на конституцията не позволява и надеждно охранява вече близо три века този принцип на властово устройство на демократичната държава. Никоя овластена личност или група от овластени личности, държавни и силови институции да не може да разруши този троен контрол и властови порядък, за да концентрира в едни ръце отново цялата власт. Да върне в модернизиран вариант стария тоталитарен властови порядък. 
Тройният контрол се състои в: 
Първо - Вътрешен институционален контрол;
Второ - Контрол над всяка една власт, от другите две власти, както в своя връх, така и на всички по низши нива; 
Трето - Глобалният контрол на Гражданското общество, както над всяка една отделна власт, така и над трите власти едновременно;
Четвърто – Принципът на всеобщото избирателно право да бъде неразривно свързан и подсигурен с принципа на всеобщата отговорност. Отговорност, която може да бъде изисквана и неотменно прилагана, само чрез контрол.
Сегашната основа на отговорността - съвестта, определено води до провал на държавността в новите демокрации. Съвестта и моралът, въз основа на които се гради функционирането на демократичните институции, особено на институцията на съдебната власт, по неоспорим начин доказаха в своята практика несъстоятелността на този основополагащ принцип при конструкцията и функционирането на съвременната демократична държава. 
Основа на основите при изграждането на просперираща демократична държава в този исторически момент е решителната замяна на съвестта с контрола, при конструкцията и функционирането на съвременната демократична държава.
Но дори и Американската Конституция не включва дуализма в основите на конструкцията на властта в демократичната държава, не поставя в естествено равновесие и баланс непосредствената и опосредствената власт. Дава се силен превес на опосредствената власт, и само се загатва и леко очертава необходимостта от институциите на непосредствената власт. 
Дуализмът в конструкцията на властта в демократичната държава се залага чрез Конституцията, включването в самата конструкция на властта, едновременното съществуване и функциониране на двата основни вида на демократичната държава: 
1.Демокрация, изградена върху непосредственото упражняване на властта от народа - Древногръцкият модел на демокрация и 
2. Демокрация, изградена върху опосредственото упражняване на властта от народа - Римската демокрация. 
Днес двата основни вида на функциониране на демократичното общество не са приведени в единство и равновесие. Съществували са самостоятелно и отделно една от друга във времето, нарушавайки основният природен закон –Закона за баланса. 
Нарушаването на основния природен закон е основната причина за отмирането и самоунищожението на всички минали досега цивилизации: Гръцката, Египетската, Римската, Религиозната и Социалната.
Демократична ще бъде онази държава и онова общество, чийто конституции изграждат балансираното съществуване на непосредствената и опосредствената власт. 
Днес живеем в Информационната цивилизация. Ако не изградим държавно управление, което да привежда в баланс и равновесие непосредствената и опосредствената демокрация, то нашата съвременна социална цивилизация ще се провали.
За съжаление закона за баланса и равновесието на двата вида власти в демократичната държава е силно нарушен както в Американската, така и в Конституциите на другите държави. Във всички демократични конституции на света превес се дава на институциите за опосредствено упражняване на властта и напълно се пренебрегват и не се изграждат институциите за непосредствено упражняване на властта от народа.
Демократичните конституции по света не съдържат в себе си механизъм, който да поражда синтез на властовите системи, които да привеждат в равновесие институциите на непосредствената и опосредствената власт, институциите за непосредствено упражняване на властта от народа, като нарушават по този начин основния закон на природата - закона за баланса.
Природните закони за управлението и властта, за нейното изграждане, йерархична централизация и едновременно с това разпределение на тази власт върху колкото се може по широк кръг от субекти е заложено в самата същност на природата. В природата властовото управление не се концентрира в един връх или един център, а е разпределено в множество взаимно свързани управляващи центрове, които образуват една куполообразна мрежа. Астрологът Стивън Хокинг твърди,че ако вселената е крайна, то цялата материя трябва да се концентрира естествено в нейния център, като резултат от кръговото движение и породените от него центросремителни сили на движещите се в орбита отделни материални компоненти. Защото кръговото движение около една ос, трептенето, е в основата на съществуването на всяка материална частица. И понеже това не е така, той сочи този факт като доказателство, че вселената е безкрайна и нейното функциониране се осъществява не от един единен команден център, а от множество командни центрове, образуващи куполовидна мрежа. 
На същия принцип е устроен и командния център на биологичните организми- мозъка. Той е съставен от две полукълба, приведени в единство и обединени от кората на главния мозък, която също има куполовидна форма.
Тези два факта са доказателство, че естественият природен закон на концентрацията и разпределението на властта не е върхът, символизиран от устемения към небето връх на католическата катедрала или върхът на минарето на джамията. Символът на върховната власт, на върховния команден център, най-близо и най-точно съответстващ на природния модел за върховна власт е куполът. Куполът на православната църква. Той символизира сферичната система от командни пунктове, които образуват общата командна мрежа, било то на вселената, било то на билогичния организъм, било то на обществото, било то на властта в Демократичната държава.
Следва извода, че властовата система на йерархичната пирамида с един единен връх, наложена от хиляди години, до ден днешен, е противоестествен и изкуствен модел, не съответстващ на подсказаният ни от природата естествен модел за концентрация и разпределение на върховната власт. Ето защо, не е чудно, че нито един обществен строй, положил в основата си пирамидалната монистична форма на управление, управление с един връх, колкото и дълго да е продължило неговото съществуване, не е успяла да генерира устойчиво, процъфтяващо бъдеще на народите, които са съществували подвластни на тази властова система. Винаги обществените строеве, изградени върху основата на управление, концентрирано в един връх, са водели до взривоопасното им саморазрушение, чрез избухването на революции, които са ги помитали и заменяли с друг вид обществена и властова организация. За най-голямо съжаление обаче, до появата на Американската конституция, която само открехва проблема, но е грандиозна стъпка в неговото поставяне за осмисляне, човечеството до ден днешен не осъзнава, че монистичната форма на централизация и концентрация на властта в един връх, не води до устойчиво и процъфтяващо бъдеще.
Глобалното решение е сътворяването на нов обществен строй, базиран върху дуалността, равновесието между непосредствената и опосредствената власт и мрежовидната куполообразна форма на върховната власт.