Калугин заспа и сънува сън, като че ли той седи в храсти, а покрай него минава милиционер.

Калугин се събуди, почеса уста и пак заспа и пак сънува сън, като че ли той върви покрай храсти, а в храстите се е притаил и стои милиционер.

Калугин се събуди, подложи под главата си вестник, за да не мокри със слюнки възглавницата и пак заспа и пак сънува сън, като че ли той седи в храсти, а покрай храстите върви милиционер
.
Калугин се събуди, смени вестника, легна и заспа пак. Заспа и пак сънува сън, като че ли той върви покрай храсти, а в храстите седи милиционер.

Тук Калугин се събуди и реши да не спи повече, но моментално заспа и сънува сън, като че ли той седи зад милиционер, а покрай него минават храсти.

Калугин завика и се замята в кревата, но да се събуди вече не можеше.
Калугин спа четири дни и нощи подред и на петия ден се събуди така изпосталял, че се наложи да си връзва ботушите за краката с връвчица, за да не се свличат. В хлебарницата, където Калугин винаги купуваше пшеничен хляб, не го познаха и му пробутаха полуръжен.

А санитарната комисия, ходейки по квартирите, намери Калугин за антисанитарен и за никъде негоден и заповяда на жилищния актив да го изхвърли, заедно с боклука.

Калугин сгънаха на две и го изхвърлиха като боклук.


Даниил Хармс

Този разказ е колкото абсурден, толкова и смислен. Тук смисълът е абсурден и абсурдът е смислен.