Десетата годишнина от последното предаване на властта от БСП/БКП е добър повод да помислим, какво постигна "мирният преход" в България и не можеше ли всичко това да бъде по-различно?

Вероятно, не са малко хората, които си спомнят, как БКП организира свалянето от власт на Тодор Живков и със съдействието на тайните служби създаде "опозиция", с която започна да преговаря за осъществяване на "прехода към пазарна икономика и демокрация". Донякъде БКП преговаряше със себе си.

Сега от разстоянието на времето, може би, си давате сметка, че това беше сценарий, чиято единствена задача беше запазване на икономическата власт на БКП, трупана през последните 45 години, нейното укрепване и превръщането й отново в политическа, на което сме свидетели в момента.

Тогава, в края на 1989 и началото на 1990, Андрей Луканов, Петър Младенов, Жельо Желев, Петко Симеонов, Петър Берон и други дейци на БКП и създадената от нея "мека опозиция" призоваваха за "мирен преход" и за "социален мир", с което по-късно комунистите, вече социалисти, се хвалеха.

Странно е, как никой тогава не си зададе въпроса: А, кой всъщност иска "кървав преход"? Да не би, това да са спомените на БКП от нейните преходи, осъществявани винаги с десетки хиляди жертви и много кръв? Или беше, просто, опит да се подтисне всякакво желание за истинска промяна, което е значително по-вероятно, съдейки по резултатите.

Да не би пенсионерите, поддържащи БКП да грабнат пушките и да отидат на Витоша, за да защитават комунистическата власт? Или ДС, която имаше други планове в доларовата сфера, щеше да извърши контрапреврат и да свали др. Младенов, др. Джуров, др. Луканов от власт? Едва ли...

Очевидно, целта беше да се симулира преход. И той беше симулиран с успешното и активно участие на хора, които дори да са имали нещо против властта, не са го проявявали без нейно съгласие преди ноември 1989. Така, опозицията в лицето на Желев, Берон, Симеонов, Спасов и много други дейци, изкопани от ДС, стана активен съучастник в комунистическия преход към още по-голяма власт на БКП.

Междувременно, БКП продължаваше да държи пръста си на пулса на армията, полицията и тайните служби и да ликвидира досиета, документи, архиви, въпреки, че това беше незаконно дори според недемократичните закони на НРБ. Много от тези лични досиета бяха приватизирани, за да бъдат използвани по-късно срещу вече неудобни политици или бизнесмени. Други, забравили, кой определя правилата, бяха просто застреляни.

Преходът към демокрация и пазарна икономика, осъществен от ДС и БКП със съдействието на създадената от тях опозиция, беше успешен и доведе до създаване на българска олигархия, тясно свързана с тайните комунистически служби и обслужваща интересите предимно на "червената номенклатура", която постепенно се завръщаше във властта.

Западът, доволен от външната видимост на демократичност, свободни избори, парламентаризъм и пазарна икономика, не забелязваше дълго време, че нещо не е така, както трябва да бъде, или се задоволяваше с недоносчетата, родени от прехода в Източна Европа, само защото имаше подкрепата за някои свои политически акции, например, в бивша Югославия.

Сега някои, но не всички, западни експерти забелязват, че демокрацията в източната част на континента куца, че икономиките са изкривени от политическа и държавна намеса и, че често бизнесът влияе върху вземането на политически решения и обратно. Уродът, роден от прехода в България, дори успя да накара ЕС да си затвори очите и да приеме страната в блока.

Не случайно, през миналата година се заговори, че преходът е свършил. Разбира се, той свърши за тези, които от резиденциите си в Евксиноград и Боровец преди 1989 се пренесоха вече на "Дондуков" и построиха вили във Флорида и купиха къщи в Челси и Кенсингтън. За тях е по-добре, ако всичко бъде забравено и натикано под килима. Обществената амнезия е най-добрият лек за гузната съвест на извършителите и тези, които им помагаха с бездействието си.

Може би, вече е късно? Не зная, но примерът на някои други страни в региона показва, че нещо може да се направи. В Полша започнаха да уволняват бившите агенти на тяхната ДС и се готвят не само да разжалват генерали, но и да им отнемат щедрите държавни пенсии, като ги заменят с минимални. Това е само началото. Защото обществото, живяло дълго време в измамния "мирен преход" на завръщащата се червена номенклатура, трябва да намери сили и да поиска сметка от нея и от тези, които й помагаха понякога като опозиция, понякога като бизнесмени, понякога като независими интелектуалци, културни дейци и т.н.

Никога не е късно, когато има желание за обществена справедливост. Ако такова нещо съществува изобщо в съзнанието, а не само в речника на българина...

www.kafene.net