1. Видимостта на престъпността трябва да се премахне. Едва ли е толкова трудно КАТ да получи достатъчно силен импулс да се пребори с неспазващите правилата за движение и неправилно паркиралите “видими” джипове и лимузини. Брюксел гледа с открита насмешка на статистиките, че престъпността в България е по-ниска от тази в Дания, след като най-видимото нещо у нас са гангстерите и техните МПС-та. Тъй като няма скорошни изгледи за ограничаване на организираната престъпност, тя трябва бързо да бъде поне принудена да не бъде толкова нагла в публичните си проявления. Ако ще и само със силите на КАТ. Така посолствата на страните членки в България поне ще забележат от прозорците си някаква видима промяна.
2. Изчистване на пиратството. Продавачите на пиратско съдържание и стоки трябва да изчезнат от централните улици, а техните сървъри да престанат да бъдат най-посещаваното място в интернет. Изглежда, само в България има такива огромни трудности това да бъде направено.
3. Сериозно разследване срещу износа на детска престъпност. Няма как едни и същи ромчета да бъдат залавяни от австрийската или германската полиция, ако родителите им не са замесени в експлоатация на децата си. Когато бъдат заловени, младите джебчийчета обаче не трябва да бъдат отново оставяни на произвола на съдбата.
4. Значителни реформи и въвеждане на прозрачност в Министерството на земеделието. То, с право или не, се счита за основно гнездо на фриволно усвояване на европейските фондове
5. По-малко политическа намеса в държавната администрация. Вече има някои правилни стъпки - като опита за въвеждане на единна агенция за набиране на служители. Тя ще прави първоначално пресяване независимо от отделните министри и така поне отчасти ще бъде намалена директната политическа намеса. Въпросът е системата да не се изопачи като конкурсите, които вече малко хора смятат за смислени.
6. Проверка на материалното състояние на хората по върховете на властта. Особено на магистратите. Въпреки че повечето магистрати са честни хора, ако искат да имат моралното право да бъдат съдници, те могат сами да си наложат по-високи стандарти на поведение. Наскоро представители на европейската комисия казаха, че влизането на България в ЕС е и “в техните ръце”. Ако Висшият съдебен съвет сам предложи такава система за проверка на доходите, той ще покаже на страните от ЕС, че съдиите, прокурорите и следователите в България наистина се борят за справедливост, а не за институционални привилегии. Магистратите трябва да поверят тази проверка на външен орган, за да не създават съмнения за заобикаляне на правилата. Ако това стане, те самите след време ще започнат да осъществяват независим контрол върху политическата класа. Хубавото е, че тази мярка може, поне на първо време, да бъде бързо приложена от ВСС, ако последният най-накрая реши да покаже решителност и самочувствие.
7. Действена програма за интегриране на малцинствата. Въпреки безбройните стратегии и програми България няма ясен план за преодоляване на продължаващото отчуждаване на малцинствата. А трябват няколко прости и разбираеми мерки - предучилищни занимания за ромските деца, където да научат български, за да не отпадат след това от училище; закриване на чисто ромските училища - в името на интеграцията ромските деца трябва да ходят на училище заедно с българчетата; по-високи заплати за социалните работници, които следят дали децата посещават училище. Може да се въведе глоба и дори затвор за родители, които пречат на децата си да посещават училище (такава практика има във Великобритания).

Частичното отпадане на депутатския имунитет вече не е достатъчно, за да подобри имиджа на България пред страните от ЕС. Най-малкото защото промяната в конституцията далеч не е толкова радикална, колкото се очакваше. Поправките в основния закон на страната ни като цяло са закъснели, приети в последния момент и от тях не може да се очакват конкретни резулатати. Това на неофиционално ниво е и мнението на Европейската комисия.
По-лошото е друго: промените, които България прави, изглеждат като наложени отвън - без тяхната необходимост да е наистина осъзната. За да има някакъв напредък в следващите два месеца, София сама трябва да си постави няколко ясни и разбираеми цели, който да бъдат изпълнени бързо и безкомпромисно - без стратегии, екшън планове и т.н. Предложенията на “Капитал” не звучат революционно, пък и не е нужно - в България трябва да бъдат направени неща, за които всички говорят, но все не се намира воля да бъдат изпълнени...

* Мерките са изброени не по важност, а според тяхната изпълнимост 
www.capital.bg