Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2006 20:55 - "Не бъди тъп!"
Автор: ivanko Категория: Политика   
Прочетен: 4493 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 14.02.2006 16:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



Мюсюлманите по света се разгневиха, защото някакъв датски вестник бил публикувал карикатури на Мохамед . Проблемът дори не е в това, че от тюрбана на пророка стърчи фитил, а в това, че въобще някой дръзва да изобразява основателя на исляма. На всичко отгоре карикатурите са публикувани 4 месеца преди протестите*. Датчаните недоумяват какво толкова е ужилило мюсюлманския свят. Министър-председателят им стъписано се извинява на обиденото глобално множество и обяснява, че той е безсилен пред медиите. По-скоро медиите могат да му кажат какво да прави, отколкото той на тях. „Смърт на тези, които сквернят исляма!” зоват набързо написани лозунги,които се поклащат из улиците на Лондон.

.....

Google, любимата на всички търсачка, която служи на свободата на словото повече от Мартин Лутър Кинг и чийто почти религиозен девиз е

"Не бъди тъп!"

(Don’t be evil), се огъна пред китайските власти и вкара в тяхната империя на злото цензуриращ вариант на ултралибералния си алгоритъм. Ако сега седнеш в някое интернет кафе в Шанхай и напишеш в прозорчето на Google „Тянанмън”, няма да видиш прословутата снимка на „Незнайния бунтар”, който спря през 1989 колоната танкове. Вместо това ще се появят снимки на щастливи китайски деца, които се разхождат с майките си, закриляни от китайската компартия. Google ще си навлече омразата на мнозина за този компромис.

Преди седмица британският премиер Тони Блеър, след като част от собствената му парламентарна група се разбунтува, претърпя провал с опита си да прекара през парламента закон срещу расовата и религиозната омраза. Отчасти провалът беше резултат на глупостта на ред текстове в законопроекта. Провалът обаче е и илюстрация на нашето безсилие да формулираме законови критерии за свободно слово. И ставаме все по-безсилни.

Къде е границата на свободното слово?

И как трябва да реагираме, когато някой я прекрачи? А когато някой реагира прекалено чувствително на тази свобода? Тези въпроси никога не са били толкова хлъзгави и объркващи, колкото са днес. Съвременните комуникации ги обръщат с главата надолу. Светът днес живее заедно. Когато се обадиш на справки от Манчестър да питаш за телефона на мексиканския ресторант на съседния ъгъл, ти отговаря някой в Индия и открива телефона на сървър в Кентъки. Ако искаш да славиш Хитлер или Сталин, никой не може да ти забрани да седнеш в някое кафене в Кипър и да ги славиш, колкото си искаш, пред очите на целия свят. Когато някой съзре няколко обидни карикатури на Мохамед в някакъв стар вестник, след няколко часа един милиард мюсюлмани могат яростно да споделят тази обида. Щом някой напише статия, която не ти харесва, в следващия миг може да го обявиш за фашист, комунист или педофил пред целия свят. Често анонимно и във форум, непосредствено след твоята статия.

На фона на самоубийствените терористични атаки из целия свят твърдението на Дон Кихот, че свободата е „на върха на копието”, звучи зловещо. На кое копие? Копието, което избива десетки невинни хора всеки ден в името на свободата? Или копието на демократично избрания ирански президент, който има амбицията да създаде ядрено оръжие, да заличи Израел от картата и който ентусиазирано е подкрепян от своя народ? Или копието на терористичната организация "Хамас", която си мисли, че се бори за свободата на своя народ и спечели също демократични избори в Палестина?

Или копието на Хитлер, друг демократично избран лидер, който се опита да възстанови достойнството на своя народ чрез смъртта на десетки милиони? Или копията на Милошевич и Младич, които също така продължават да се радват на зле прикритата любов на своите съграждани? Или на Путин, който за радост на изборното си мнозинство възстанови червеното знаме в армията и мелодията на съветския химн, символи, в името на които жестоко е бил отнет живота на не по-малко милиони, отколкото в името на пречупения кръст?

Тъжната истина е, че

свободата и толерантността са крехки създания.

Особено днес. Свободата на израза в едно отворено земно кълбо вече не се свежда просто до правото да кажеш каквото си искаш, стига то да е съобразено със законите на дребната ти провинциална територия. Била тя България, Дания или Великобритания. Нито пък до това да забраниш на лошите да говорят онова, която те искат да кажат. Не че не би било хубаво да им запушиш устата, но тази мярка просто не работи. Те обикновено се радват на подобни забрани.

Свободата на словото все пак може да се окаже на върха на копието. Но това не е копието, което регулира пресата, съди Волен Сидеров или Ник Грифин, ограничава китайските функции на Google, извинява се на мюсюлманския свят за неволно нанесените обиди. Това е битката за отворената информация, прозрачността и диалога. Диалогът например между българи и турци драматично отсъства, отчасти защото хора като Ахмед Доган и Волен Сидеров са си присвоили правото да говорят от името на общности, които нямат нужда от тях. Липсва между българи и цигани. Липсва между българи и гърци, и сърби, и румънци, и германци, и американци. Очевидно липсва между датчани и иранци, между французи и алжирци, между американци и иракчани, между руснаци и чеченци, между либийците и Кадафи.

Постигането на диалог между културите е мъчителна операция. Тя не се свежда до междуправителствени конференции, срещи на балканските министри или симпозиуми на религиозните лидери. В епохата на Google диалог не се води с посредници и представители. В отворения свят, в който живеем, той е неизбежен за всеки индивид - колкото и усилия да ни струва, в каквито и рискове да ни въвлича. Нито Путин, нито Буш, най-малко пък някой домошар като Първанов може да води диалог с другите комшийски култури по цялото земното кълбо от твое име. Разбирането на другия и въвличането му в твоя свят е твое дело. Дело на свобода. Понякога дори на смърт. Алтернативата е да си стоиш вкъщи, да затвориш прозорците и да пуснеш пердетата. И да спреш тока.

 

 

*Не е случйно, че скандала с Карикатурите на Мохамед избухна, не преди 4 месеца, когато бяха публикуване, а след дадения ултиматум на Ирак от САЩ и ЕС във връзка със ядрената програма!

*Това е част от статията
"Свобода или смърт, или всеки да си стои вкъщи" публикувана в сайта на ОЩЕ.ИНФО

 


 

 

 

 



Тагове:   не,


Гласувай:
0
0



1. geo - Ами понеже казваш
10.02.2006 21:27
че статията е цитат, няма да насоча критиките си към теб, а към ОЩЕ.ИНФО, които един елементарен превод не могат да направят...

Всеизвестното корпоративно мото на Google трьбва да е "Не бъди лош" (Don't be evil) според техния цитат.

Ама на всичкото отгоре и това не е.

Our informal corporate motto is "Don't be evil."

Цитат от първоизточника - http://investor.google.com/conduct.html

И този цитат се превежда като: Нашето неофициално мото е "Не бъди лош" ;-)

цитирай
2. geo - Опа, то било Дневник
10.02.2006 21:28
то не било Още.Инфо, а било Дневник, както се вижда. Срам, срам...
цитирай
3. jean - Свободата на словото и личната неприкосновеност
10.02.2006 22:18
Тези две теми се разискват сериозно в последните дни. Вече цели три случая-цензурата на Google в Китай, помощта на Yahoo за залавянето на китайски дисидент, и донякъде и моята публикация за Google Desktop показват тревожни данни за това, колко безпардонно може да се нарушат тези права.
цитирай
4. estrella - Светът е голямо село
11.02.2006 08:55
И за съжаление е пълен със селяни. Като поведение и манталитет, разбира се, да не вземем някой човек, който живее на село да се обиди.
Мислех, че времето на доказване и състезание между държавите е отминало и ще се радваме на разбирателство и мирни отношения.
След като Европа се набесня през 20 век с две световни войни, идва ред на ислямския свят, силно подтиквани от САЩ, да доказват правото си на място по слънцето.
А Господ, Аллах и Йехова седят на облака, пият чай и ни се чудят на акъла...
цитирай
5. анонимен - dorhuya
27.04.2006 14:17
a href = 'http://www.apples.com'dorhuya/a http://www.apples.com ; Thanks!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене